Sep 13, 2009, 11:55 AM

Обречени

  Poetry » Love
617 1 0

 

Лед сърцето ми сковава,

 студът бавно обгръща моята душа.

 Бавно назад се обръщам

да търся нейде топлина.

 

 Светлина в тунела да намеря,

 да огрее отново моята душа,

но бавно тя загасна

 и нивга няма да свети така.

 

Не ме търси, аз няма да се върна,

ще продължа пътя си без теб,

топлината няма да си върна,

 но животът все още е пред мен.

 

 Аз няма да те забравя,

 знам, че няма да можеш и ти.

Прощавам ти, аз знам, че ти ме обичаш,

 но между нас преграда стои.

 

 Брод напред не намирам,

 обречена е връзката ми с теб,

 страстта ни пламъка събужда,

 разстоянието между нас превръща в кубче лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...