ОБРЕЧЕНИ

На смърт отивам в този час.

На смърт! Обречена в забрава.

За любовта загивам аз,

изпепелена във жарава!

Прокудена, на клада унизена,

горя до сетния си дъх!

Душата ми не ще е овъглена,

а свободна като полъх! 

Дамгосана с алената буква

на гърдите ми гори,

въжето шията осуква,

крещи тълпата – “МРИ”!

Как исках аз да те обичам!

Да вървим с преплетени ръце!

С целувки тебе да окичвам,

сгушил на гърдите ми лице!

Заедно на тази клада

горим за нашата любов!

В живота беше ада!

За смъртта бъди готов!

Душите млади да си слеем,

да полетим към вечността,

във висините да се реем

с на телата пепелта!