Обречени
ОБРЕЧЕНИ
На смърт отивам в този час.
На смърт! Обречена в забрава.
За любовта загивам аз,
изпепелена във жарава!
Прокудена, на клада унизена,
горя до сетния си дъх!
Душата ми не ще е овъглена,
а свободна като полъх!
Дамгосана с алената буква
на гърдите ми гори,
въжето шията осуква,
крещи тълпата – “МРИ”!
Как исках аз да те обичам!
Да вървим с преплетени ръце!
С целувки тебе да окичвам,
сгушил на гърдите ми лице!
Заедно на тази клада
горим за нашата любов!
В живота беше ада!
За смъртта бъди готов!
Душите млади да си слеем,
да полетим към вечността,
във висините да се реем
с на телата пепелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени
