May 7, 2013, 1:13 PM

Обречени

  Poetry » Love
945 0 0

 

            ОБРЕЧЕНИ

 

На смърт отивам в този час.

На смърт! Обречена в забрава.

За любовта загивам аз,

изпепелена във жарава!

 

Прокудена, на клада унизена,

горя до сетния си дъх!

Душата ми не ще е овъглена,

а свободна като полъх! 

 

Дамгосана с алената буква

на гърдите ми гори,

въжето шията осуква,

крещи тълпата – “МРИ”!

 

Как исках аз да те обичам!

Да вървим с преплетени ръце!

С целувки тебе да окичвам,

сгушил на гърдите ми лице!

 

Заедно на тази клада

горим за нашата любов!

В живота беше ада!

За смъртта бъди готов!

 

Душите млади да си слеем,

да полетим към вечността,

във висините да се реем

с на телата пепелта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...