13.10.2006 г., 16:06

обреченост

803 0 10
Потръпваща есен... съблича кожата си
и набожда по тръни дните  си...
разголва се и тръпне, във очакване
на ветровете, до снегове да я покрият.
Как горко плаче с дъждовете, стене
като душа, останала самотна... пуста.
Свива се, като юмрук, със зъби трака
и чака своята обреченост... тъгува.
Листата бавно се отронват, понякога
запяват, дочувам тази песен тъжна.
Запомнила съм я. Защо и докога?
Не зная. Понякога и аз я пея...
Излющвам се, като змия, събличам
останалата още в мене тъжност.
И със листата под дъжда танцувам
своят танц на безполезната обреченост.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...