обреченост
Потръпваща есен... съблича кожата си
и набожда по тръни дните си...
разголва се и тръпне, във очакване
на ветровете, до снегове да я покрият.
Как горко плаче с дъждовете, стене
като душа, останала самотна... пуста.
Свива се, като юмрук, със зъби трака
и чака своята обреченост... тъгува.
Листата бавно се отронват, понякога
запяват, дочувам тази песен тъжна.
Запомнила съм я. Защо и докога?
Не зная. Понякога и аз я пея...
Излющвам се, като змия, събличам
останалата още в мене тъжност.
И със листата под дъжда танцувам
своят танц на безполезната обреченост.
и набожда по тръни дните си...
разголва се и тръпне, във очакване
на ветровете, до снегове да я покрият.
Как горко плаче с дъждовете, стене
като душа, останала самотна... пуста.
Свива се, като юмрук, със зъби трака
и чака своята обреченост... тъгува.
Листата бавно се отронват, понякога
запяват, дочувам тази песен тъжна.
Запомнила съм я. Защо и докога?
Не зная. Понякога и аз я пея...
Излющвам се, като змия, събличам
останалата още в мене тъжност.
И със листата под дъжда танцувам
своят танц на безполезната обреченост.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
