29.09.2014 г., 6:49 ч.  

Обреченост 

  Поезия
603 0 9

Обич ли е или мания, не зная,

но ме опива тънката лиричност –

слънценосно вино от зърна узрели,

в амфора отлежало до магичност…

    

Мания ли е или любов, се чудя…

Като магнит е крехкият лиризъм.

Моля се от шепите му да отпия,

че луда съм по него до трагизъм...

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво и обично! Поздравления!
  • Любов е...
    Хубаво, Роси!
  • Поздравления!... Щастливо чувство, Росица
  • Благодаря за мненията, включително и за отрицателното отношение на Пламен/а - регистрираният със "специална" цел читател. Ако го е изразил/а, за да ме засегне, трябва да знае, че човек, който се самоиронизира, трудно може да бъде уязвен.
  • Поздрав и от мен.Днес закъснях, но искам да ти кажа, че това е любов! Желая ти радост и хубав ден!
  • хареса ми леката самоирония на финала.
  • И от мен поздравления за хубавия стих и откровението!
    Във всичките ти творби личи този крехък лиризъм...
    Много ми хареса!
  • Красотата ни буди навсякъде! Тя е "крехкият лиризъм". Тя е "тънката лиричност – слънценосно вино от зърна узрели,в амфора отлежало до магичност…". Тя е финеса на любовта и сърцевината на обичта.
    "Красотата е последното желание на осъдените да напуснат този свят".

    Поздравление за философското проникновение и лириката на това стихотворение, Росица!
  • Опиум за душата!
Предложения
: ??:??