10.01.2012 г., 19:48

Обричане

883 0 0

Обричане

Нежни, подранили пеперуди

зимуват в моето сърце,

сънуват любовта на развигора

в палитра от вълшебни цветове.

........................................................

Не те очаквах!

Като морен скитник

се спря пред моята душа.

И не за къшей хляб,

искра любов поиска –

сияйна, трепетна, като дъга.

Дали те разпознаха лекокрилите,

че пърхат тъй настойчиво с крила?!

Подмамени, не знаят милите,

че могат да измръзнат в зима зла.

Ще им повярвам

и към теб ще тръгна,

сърцето си понесла във ръка,

че чародейката огнище няма,

самата тя – искряща светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...