10.01.2012 г., 19:48

Обричане

881 0 0

Обричане

Нежни, подранили пеперуди

зимуват в моето сърце,

сънуват любовта на развигора

в палитра от вълшебни цветове.

........................................................

Не те очаквах!

Като морен скитник

се спря пред моята душа.

И не за къшей хляб,

искра любов поиска –

сияйна, трепетна, като дъга.

Дали те разпознаха лекокрилите,

че пърхат тъй настойчиво с крила?!

Подмамени, не знаят милите,

че могат да измръзнат в зима зла.

Ще им повярвам

и към теб ще тръгна,

сърцето си понесла във ръка,

че чародейката огнище няма,

самата тя – искряща светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...