Jan 10, 2012, 7:48 PM

Обричане

  Poetry » Love
886 0 0

Обричане

Нежни, подранили пеперуди

зимуват в моето сърце,

сънуват любовта на развигора

в палитра от вълшебни цветове.

........................................................

Не те очаквах!

Като морен скитник

се спря пред моята душа.

И не за къшей хляб,

искра любов поиска –

сияйна, трепетна, като дъга.

Дали те разпознаха лекокрилите,

че пърхат тъй настойчиво с крила?!

Подмамени, не знаят милите,

че могат да измръзнат в зима зла.

Ще им повярвам

и към теб ще тръгна,

сърцето си понесла във ръка,

че чародейката огнище няма,

самата тя – искряща светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...