За тебе само пиша стихове, да знаеш,
не знам дали заслужил някога
                                             е някой друг,
не стихове, а късчета душа изплакани,
написана за теб, сърце, за никой друг.

За тебе само пиша стихове, защото,
в сънищата често гост си, сам,
оплел душата ми, на никой не отдадена,
на теб, сърце, обречена съм...

За тебе само пиша стихове, незнайно
защо сърцето ми тупти в ритъм, 
                                                  само с теб,
написани сълзи, сърце,
бърсал ли си тайно
или си ги изпивал посред нощ.

За тебе, обич, неизказана,
за теб, любов...
Мълчиш!
По-страшно от любов неизживяна,
е мълчание, обвито в сълзи!