17.09.2010 г., 8:42

Обръщение към всички гробокопачи на културата

823 0 4

Къде си влязъл, господине?
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана,
не се затварят сливи във консерви.
Тук вечер се развихрят океани...
но да те уча нямам нерви,
защото в тебе няма хъс да разбереш,
да се научиш, нещо да изпиташ,
а само стари гвоздеи ковеш
във кръста на изкуството изпито.

Тук вече няма да се вихрят океани
и птици тук едва ли ще запеят,
но ножът ще опре в гърлата ви охранени -
с усмивка в гроба ще се преобръща Мелпомена.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=587802

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано, стига само въпросния господин, вдъхновил написването на това стихотворение да има достатъчно мозък в главата си и да асимилира думите ти. Искрено се надявам в най-близко бъдеще този пришълец да се оттегли от театъра и той отново да стане приветлив и уютен дом за всички, които обичат и ценят изкувството.
  • !
    Поздрав!
  • Да живее демокрацията! Да се развива изкуството! Да има хора, които да го оценят!
  • "...а само стари гвоздеи ковеш
    във кръста на изкуството изпито."
    !!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...