17 сент. 2010 г., 08:42

Обръщение към всички гробокопачи на културата

828 0 4

Къде си влязъл, господине?
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана,
не се затварят сливи във консерви.
Тук вечер се развихрят океани...
но да те уча нямам нерви,
защото в тебе няма хъс да разбереш,
да се научиш, нещо да изпиташ,
а само стари гвоздеи ковеш
във кръста на изкуството изпито.

Тук вече няма да се вихрят океани
и птици тук едва ли ще запеят,
но ножът ще опре в гърлата ви охранени -
с усмивка в гроба ще се преобръща Мелпомена.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=587802

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно казано, стига само въпросния господин, вдъхновил написването на това стихотворение да има достатъчно мозък в главата си и да асимилира думите ти. Искрено се надявам в най-близко бъдеще този пришълец да се оттегли от театъра и той отново да стане приветлив и уютен дом за всички, които обичат и ценят изкувството.
  • !
    Поздрав!
  • Да живее демокрацията! Да се развива изкуството! Да има хора, които да го оценят!
  • "...а само стари гвоздеи ковеш
    във кръста на изкуството изпито."
    !!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....