Sep 17, 2010, 8:42 AM

Обръщение към всички гробокопачи на културата

  Poetry » Civic
822 0 4

Къде си влязъл, господине?
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана,
не се затварят сливи във консерви.
Тук вечер се развихрят океани...
но да те уча нямам нерви,
защото в тебе няма хъс да разбереш,
да се научиш, нещо да изпиташ,
а само стари гвоздеи ковеш
във кръста на изкуството изпито.

Тук вече няма да се вихрят океани
и птици тук едва ли ще запеят,
но ножът ще опре в гърлата ви охранени -
с усмивка в гроба ще се преобръща Мелпомена.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=587802

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много точно казано, стига само въпросния господин, вдъхновил написването на това стихотворение да има достатъчно мозък в главата си и да асимилира думите ти. Искрено се надявам в най-близко бъдеще този пришълец да се оттегли от театъра и той отново да стане приветлив и уютен дом за всички, които обичат и ценят изкувството.
  • !
    Поздрав!
  • Да живее демокрацията! Да се развива изкуството! Да има хора, които да го оценят!
  • "...а само стари гвоздеи ковеш
    във кръста на изкуството изпито."
    !!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...