djudjii (Жанет Велкова)
184 9972
25.10.2016 г., 19:23 ч.  

Обсебена безмилостно от нея 

  Поезия
1027 7 16

Защото бях сама и уязвима,

за миг съблякла бронята си тежка,

и крехка бях, и слаба, и ранима,

тя в мен нахлу коварна и зловеща.

 

Под кожата, в кръвта ми запулсира,

прободе ми зениците до сляпо.

Обсеби всяко атомче и фибра,

и сля се с мен безмилостно, тъгата.

 

Опитах да се боря, но с въжета

овързала ме беше, здрави, цяла.

Остави ми единствено ръцете

със тях да моля милост и пощада.

 

Какво съм днес, дори не зная вече...

Прекършена и сляпа, и без сили.

Крепят ме само сънищата вечер,

в които пак до тебе тупкам, мили.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??