Обсебена безмилостно от нея
Защото бях сама и уязвима,
за миг съблякла бронята си тежка,
и крехка бях, и слаба, и ранима,
тя в мен нахлу коварна и зловеща.
Под кожата, в кръвта ми запулсира,
прободе ми зениците до сляпо.
Обсеби всяко атомче и фибра,
и сля се с мен безмилостно, тъгата.
Опитах да се боря, но с въжета
овързала ме беше, здрави, цяла.
Остави ми единствено ръцете
със тях да моля милост и пощада.
Какво съм днес, дори не зная вече...
Прекършена и сляпа, и без сили.
Крепят ме само сънищата вечер,
в които пак до тебе тупкам, мили.
© Жанет Велкова All rights reserved.
