29.10.2013 г., 9:11

Обсебваща

710 0 10

Обсебваща

 


На раздяла,  да ти кажа само:

                                    Не успя да оцениш

тялото, което цяло

                                   любовта ти подари!

Не успя да вникнеш вътре,

                                   в  моята душа…

Колко  нови чувства

                                   можех аз да ти даря…

С моята любов обсебваща

                                    покосих те като с меч!

Чувствата избухнали

                                    изгониха те надалеч!

Можех,  но не позволих,

                                    да кълцаш моето сърце!

Болката за мен усамотих,

                                    сега съм цялата перце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
  • Много образно си предала чувството за любов,а болката,тя е спътница в живота ни,но кагато много ни боли,осъзнаваме какво сме изгубили и се стремим да го поправим до края на живота си .Хуб стих!
  • Поздрав и от мен!
  • Много благодаря, че ме посетихте и оценихте тази творбичка. Ако знаете само с каква нечовешка болка я писах...Сега не боли, а перцето само си лети някъде там...Даже му е хубаво.
    Анабел, представих си как листото пада по сърце на земята и образува локвичка с кръв, милото то... Обича!
    Валентин, ще трябва да пооправим стопа, че ще те глобят
    Кети, Силвия, Сън вали, прегръщам ви!
  • Обсебващата любов си прави мръсни шеги с обичащия... хей, усмихни се, хубаво пишеш и имаш право да бъдеш щастлива като всеки друг!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...