Oct 29, 2013, 9:11 AM

Обсебваща

  Poetry » Love
712 0 10

Обсебваща

 


На раздяла,  да ти кажа само:

                                    Не успя да оцениш

тялото, което цяло

                                   любовта ти подари!

Не успя да вникнеш вътре,

                                   в  моята душа…

Колко  нови чувства

                                   можех аз да ти даря…

С моята любов обсебваща

                                    покосих те като с меч!

Чувствата избухнали

                                    изгониха те надалеч!

Можех,  но не позволих,

                                    да кълцаш моето сърце!

Болката за мен усамотих,

                                    сега съм цялата перце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно!
  • Много образно си предала чувството за любов,а болката,тя е спътница в живота ни,но кагато много ни боли,осъзнаваме какво сме изгубили и се стремим да го поправим до края на живота си .Хуб стих!
  • Поздрав и от мен!
  • Много благодаря, че ме посетихте и оценихте тази творбичка. Ако знаете само с каква нечовешка болка я писах...Сега не боли, а перцето само си лети някъде там...Даже му е хубаво.
    Анабел, представих си как листото пада по сърце на земята и образува локвичка с кръв, милото то... Обича!
    Валентин, ще трябва да пооправим стопа, че ще те глобят
    Кети, Силвия, Сън вали, прегръщам ви!
  • Обсебващата любов си прави мръсни шеги с обичащия... хей, усмихни се, хубаво пишеш и имаш право да бъдеш щастлива като всеки друг!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...