12.05.2016 г., 10:05

Observe

525 0 5

Така и не научи,

че моето мълчание  

има по-силно значение

на любов, 

отколкото твоето 

"обичам те",

Свикнах да го чувам.

да го чувствам ще ме накараш ли също?

Не е като да ти се моля (вече)...

на колене пред теб - никога (повече)...

Когато имах нужда

от нежна, но сигурна подкрепа,

защо не ми подаде ръка? 

Защо не ме потърси?

Когато душата ми

бълнуваше нощем,

сънувайки поредния си кошмар,

защо не я събуди?

Когато пред безната на самотата 

примесена с обреченост и лъжи стоях,

защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила? 

 

Умрях и се съживих,

цветна пеперуда на носа ми кацна, 

целуна ме нежно и прошепна ми:

"Любовта е в теб,

слънцето в очите ти грее, 

а луната е сърцето ти чисто" ;

а те са далеч - онова що окото види,

сърцето да приеме не иска!

И така докрай 

далече от мрака светлината 

не успя място да си намери,

ала търсеха се в изгубения път обратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново!
  • "Така и не научи,
    че моето мълчание
    има по-силно значение
    на любов,
    отколкото твоето
    "обичам те",
    Свикнах да го чувам.
    да го чувствам ще ме накараш ли също?"-Болка...

    "Когато имах нужда
    от нежна, но сигурна подкрепа,
    защо не ми подаде ръка?
    Защо не ме потърси?
    Когато душата ми
    бълнуваше нощем,
    сънувайки поредния си кошмар,
    защо не я събуди?
    Когато пред безната на самотата
    примесена с обреченост и лъжи стоях,
    защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила?" -Болка и философия...

    "Умрях и се съживих,
    цветна пеперуда на носа ми кацна,
    целуна ме нежно и прошепна ми:
    "Любовта е в теб,
    слънцето в очите ти грее,
    а луната е сърцето ти чисто" ;"-Радостта на надеждата и истината...

    "а те са далеч - онова що окото види,
    сърцето да приеме не иска!
    И така докрай
    далече от мрака светлината
    не успя място да си намери,
    ала търсеха се в изгубения път обратно..."- Екзистенциалност...

    Поздравления за тази толкова патетична и дълбока творба, Звездичке...!
  • ...мога само да замълча

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...