12.05.2016 г., 10:05

Observe

524 0 5

Така и не научи,

че моето мълчание  

има по-силно значение

на любов, 

отколкото твоето 

"обичам те",

Свикнах да го чувам.

да го чувствам ще ме накараш ли също?

Не е като да ти се моля (вече)...

на колене пред теб - никога (повече)...

Когато имах нужда

от нежна, но сигурна подкрепа,

защо не ми подаде ръка? 

Защо не ме потърси?

Когато душата ми

бълнуваше нощем,

сънувайки поредния си кошмар,

защо не я събуди?

Когато пред безната на самотата 

примесена с обреченост и лъжи стоях,

защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила? 

 

Умрях и се съживих,

цветна пеперуда на носа ми кацна, 

целуна ме нежно и прошепна ми:

"Любовта е в теб,

слънцето в очите ти грее, 

а луната е сърцето ти чисто" ;

а те са далеч - онова що окото види,

сърцето да приеме не иска!

И така докрай 

далече от мрака светлината 

не успя място да си намери,

ала търсеха се в изгубения път обратно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти отново!
  • "Така и не научи,
    че моето мълчание
    има по-силно значение
    на любов,
    отколкото твоето
    "обичам те",
    Свикнах да го чувам.
    да го чувствам ще ме накараш ли също?"-Болка...

    "Когато имах нужда
    от нежна, но сигурна подкрепа,
    защо не ми подаде ръка?
    Защо не ме потърси?
    Когато душата ми
    бълнуваше нощем,
    сънувайки поредния си кошмар,
    защо не я събуди?
    Когато пред безната на самотата
    примесена с обреченост и лъжи стоях,
    защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила?" -Болка и философия...

    "Умрях и се съживих,
    цветна пеперуда на носа ми кацна,
    целуна ме нежно и прошепна ми:
    "Любовта е в теб,
    слънцето в очите ти грее,
    а луната е сърцето ти чисто" ;"-Радостта на надеждата и истината...

    "а те са далеч - онова що окото види,
    сърцето да приеме не иска!
    И така докрай
    далече от мрака светлината
    не успя място да си намери,
    ала търсеха се в изгубения път обратно..."- Екзистенциалност...

    Поздравления за тази толкова патетична и дълбока творба, Звездичке...!
  • ...мога само да замълча

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...