May 12, 2016, 10:05 AM

Observe

  Poetry
523 0 5

Така и не научи,

че моето мълчание  

има по-силно значение

на любов, 

отколкото твоето 

"обичам те",

Свикнах да го чувам.

да го чувствам ще ме накараш ли също?

Не е като да ти се моля (вече)...

на колене пред теб - никога (повече)...

Когато имах нужда

от нежна, но сигурна подкрепа,

защо не ми подаде ръка? 

Защо не ме потърси?

Когато душата ми

бълнуваше нощем,

сънувайки поредния си кошмар,

защо не я събуди?

Когато пред безната на самотата 

примесена с обреченост и лъжи стоях,

защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила? 

 

Умрях и се съживих,

цветна пеперуда на носа ми кацна, 

целуна ме нежно и прошепна ми:

"Любовта е в теб,

слънцето в очите ти грее, 

а луната е сърцето ти чисто" ;

а те са далеч - онова що окото види,

сърцето да приеме не иска!

И така докрай 

далече от мрака светлината 

не успя място да си намери,

ала търсеха се в изгубения път обратно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти отново!
  • "Така и не научи,
    че моето мълчание
    има по-силно значение
    на любов,
    отколкото твоето
    "обичам те",
    Свикнах да го чувам.
    да го чувствам ще ме накараш ли също?"-Болка...

    "Когато имах нужда
    от нежна, но сигурна подкрепа,
    защо не ми подаде ръка?
    Защо не ме потърси?
    Когато душата ми
    бълнуваше нощем,
    сънувайки поредния си кошмар,
    защо не я събуди?
    Когато пред безната на самотата
    примесена с обреченост и лъжи стоях,
    защо не ме дръпна, а ме бутна с всичка сила?" -Болка и философия...

    "Умрях и се съживих,
    цветна пеперуда на носа ми кацна,
    целуна ме нежно и прошепна ми:
    "Любовта е в теб,
    слънцето в очите ти грее,
    а луната е сърцето ти чисто" ;"-Радостта на надеждата и истината...

    "а те са далеч - онова що окото види,
    сърцето да приеме не иска!
    И така докрай
    далече от мрака светлината
    не успя място да си намери,
    ала търсеха се в изгубения път обратно..."- Екзистенциалност...

    Поздравления за тази толкова патетична и дълбока творба, Звездичке...!
  • ...мога само да замълча

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...