Дихания на публични кенефи,
на лигав и плевритен камънак,
по чийто морави релефи
се пука нечий крив гръбнак;

Кобур в мазилка и боища
е впримчил кьорав водосток,
в гювеч с подаръци сърдечни
приключил своя сив живот;

И въшките броят години
на знатен клиент - пергиш разплут,
пръхти в бълбукащите тини -
депозит прави, свил бял скут;

Хлебарки в бронзови жилетки
танцуват в амонячена пара,
злачен мухъл, стари клетки,
са рай в сравнение с писоара;

Надбягват ли се мазни струи
по плочките или в корито,
кънтят през тънките врати,
издигат шатри на открито;

Във паячните гроздове, с мухите
прихвърча спомен - ласки къси.
Ръце опрели на стените,
те там заченаха сина си;

Докосне ни косачът със магия
и равни сме в очите две.
Задрали в див хатър с хартия
сме равни вече - приживе;

Гнездо за всички бремена,
препълваме в сеанса кратък,
заели ний храна, вода,
ги връщаме с комичен плясък.