3.06.2019 г., 10:17

Обвивката

2.4K 19 23

Няма го. Няма го вече сърцето ми.

Бомба разкъса го зверски.

С болка отломки-гротески

пръсна във въздуха вятърът, клетият.

                                   

Няма я. Няма я вече душата ми.

Сила изтръгна я адска.

В ямата писъкът кански

сгърчи се, сряза на две тишината. И…

 

Виждаш ме. Аз съм. И грее усмивката.

Спряла пред теб съм. Отново.

Гледаш ме. Има ли ново?

Има. Пред теб стои само обвивката.

 

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за силните думи, Гавраил, Кремена, Бени! Прекрасни почивни дни ви желая!
  • Веси, потръпнах... Много е силно!
    Поздравявам те за отличието, както и Майстора за чудесния избор!
  • Интересна стъпка за ритъм, пропит с болка...
  • Много ми хареса с дълбокия си философски смисъл.
    Поздравление,Еси!
  • Краси, Ивон, благодаря ви, че се спряхте при мен! Усмихнат ден!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...