Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми.
Сила изтръгна я адска.
В ямата писъкът кански
сгърчи се, сряза на две тишината. И…
Виждаш ме. Аз съм. И грее усмивката.
Спряла пред теб съм. Отново.
Гледаш ме. Има ли ново?
Има. Пред теб стои само обвивката.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени