13.12.2007 г., 10:50

Обяснение в любов

2.7K 0 22

Затворих очи.
Изключих се.

Ритмичният шепот на вълните,
писъкът на гларуса,
мирисът на солена вода,
пясъкът между пръстите на краката ми,
нежният полъх на ветреца,
далечното боботене на рибарската лодка...

Всичко това ми бе достатъчно,
за да те почувствам, море!
И да ти кажа отново,
че съм влюбена в теб отпреди милиони години!

 

Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петинко, благодаря ти много!!! Всеки ден, щом можеш, го прави тогава!!!
    Светле, тъй е - няма по-сладко нещо от лудата любов...
    ))
  • Лудо влюбено момиче!!!
  • Жени, утре съм на работа / то е на крачка от мен / и ти обещавам, но без да се гмуркам че ще го прегърна вместо тебе!
  • Рени, Анна и Пепи, сполай ви за отбиването! Наслаждавайте му се винаги, когато можете! Прегръщам ви от негово име!
    Аз, добрата - чудесен ник! Благодаря ти, че прочете и коментира!
    Петинкооо! Радвам ти се, че се отби тук... малк оти завиждам, че си толкова близо до него... целувай го от време навреме от мен! Обещаваш, нали? ))*
  • Светле и Таня, благодаря ви, прегръщам ви и аз!
    Магииии, разбира се, че ти си сред влюбените, не съ мсе и съмнявала в това! Точн оза това и аз си те обичам много и те усещам от разстояние!!! Целувки!
    Пламенчетуууу, Боряна и Генка, щом сте почувствали любовта към морето, значи сте си наши хора )) Благодаря ви от сърце за прочита!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...