13.12.2007 г., 10:50

Обяснение в любов

2.7K 0 22

Затворих очи.
Изключих се.

Ритмичният шепот на вълните,
писъкът на гларуса,
мирисът на солена вода,
пясъкът между пръстите на краката ми,
нежният полъх на ветреца,
далечното боботене на рибарската лодка...

Всичко това ми бе достатъчно,
за да те почувствам, море!
И да ти кажа отново,
че съм влюбена в теб отпреди милиони години!

 

Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петинко, благодаря ти много!!! Всеки ден, щом можеш, го прави тогава!!!
    Светле, тъй е - няма по-сладко нещо от лудата любов...
    ))
  • Лудо влюбено момиче!!!
  • Жени, утре съм на работа / то е на крачка от мен / и ти обещавам, но без да се гмуркам че ще го прегърна вместо тебе!
  • Рени, Анна и Пепи, сполай ви за отбиването! Наслаждавайте му се винаги, когато можете! Прегръщам ви от негово име!
    Аз, добрата - чудесен ник! Благодаря ти, че прочете и коментира!
    Петинкооо! Радвам ти се, че се отби тук... малк оти завиждам, че си толкова близо до него... целувай го от време навреме от мен! Обещаваш, нали? ))*
  • Светле и Таня, благодаря ви, прегръщам ви и аз!
    Магииии, разбира се, че ти си сред влюбените, не съ мсе и съмнявала в това! Точн оза това и аз си те обичам много и те усещам от разстояние!!! Целувки!
    Пламенчетуууу, Боряна и Генка, щом сте почувствали любовта към морето, значи сте си наши хора )) Благодаря ви от сърце за прочита!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...