18.02.2016 г., 21:59

Обява за честване

580 0 7

празнуват те

като че ли си жив

медал за храброст

сякаш ще присъдят

а теб те няма

само полъх тих

мероприятието ще осъди

 

ще се засрамиш

с колко суета

за тебе уж говорят

ала себе си

нескромно промотират

и едва

ще могат по-конкретно 

да се сетят

 

с какво ги превъзхождаше

 

с мечти

които пламенно реализира

сега след тях

пианото мълчи

опианено може би 

от свирене

 

сега със тях букетите мълчат

кому са нужни 

пъстрите привети

когато теб те няма

 

предстоят

на живите следовници 

успехите

 

това ще те зарадва

знам си аз

дано да оправдаят оптимизма 

а теб те няма там

но тук и в нас

присъства мълчаливо 

твоят призрак

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Нека помним, нека пазим спомена за него!
  • Такъв е живота - тук и сега, докато си жив..., после няма...!!!
    "...предстоят
    на живите следовници
    успехите

    това ще те зарадва
    знам си аз
    дано да оправдаят оптимизма
    а теб те няма там
    но тук и в нас
    присъства мълчаливо
    твоят призрак."
  • За жалост- така е. Поздрав, Павлина!
  • Напълно съм съгласен с Валери Димитров.
    Поздравявам те за написаното, Павлина!
  • Поздрав!!!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...