Объркани души
Сърцето дави се в сълзите
на гроба на мечтите -
потъпкахме ги с теб.
Иска ни се още да ги има,
но умират с всеки ден.
Какво остана ни, не зная вече,
иска ни се да е обичта,
но уви, разбирам тази вечер -
това ни е последната мечта.
Искам да заплача, да извикам,
да се вкопча в любовта.
Без нея няма да съм жива,
ще се скитам из дъжда.
Дори тогава пак ще имам сили
само, за да изрека:
"Недей да тръгваш, обърни се..."
Но пак те губя в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Тошева Всички права запазени
