6.01.2008 г., 19:12 ч.

Объркани души 

  Поезия » Любовна
689 0 2

Сърцето дави се в сълзите

на гроба на мечтите -

потъпкахме ги с теб.

Иска ни се още да ги има,

но умират с всеки ден.

Какво остана ни, не зная вече,

иска ни се да е обичта,

но уви, разбирам тази вечер -

това ни е последната мечта.

 

Искам да заплача, да извикам,

да се вкопча в любовта.

Без нея няма да съм жива,

ще се скитам из дъжда.

Дори тогава пак ще имам сили 

само, за да изрека:

"Недей да тръгваш, обърни се..." 

Но пак те губя в нощта.  

© Цвети Тошева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??