Объркани души
Сърцето дави се в сълзите
на гроба на мечтите -
потъпкахме ги с теб.
Иска ни се още да ги има,
но умират с всеки ден.
Какво остана ни, не зная вече,
иска ни се да е обичта,
но уви, разбирам тази вечер -
това ни е последната мечта.
Искам да заплача, да извикам,
да се вкопча в любовта.
Без нея няма да съм жива,
ще се скитам из дъжда.
Дори тогава пак ще имам сили
само, за да изрека:
"Недей да тръгваш, обърни се..."
Но пак те губя в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Тошева Все права защищены
