Сърцето дави се в сълзите
на гроба на мечтите -
потъпкахме ги с теб.
Иска ни се още да ги има,
но умират с всеки ден.
Какво остана ни, не зная вече,
иска ни се да е обичта,
но уви, разбирам тази вечер -
това ни е последната мечта.
Искам да заплача, да извикам,
да се вкопча в любовта.
Без нея няма да съм жива,
ще се скитам из дъжда.
Дори тогава пак ще имам сили
само, за да изрека:
"Недей да тръгваш, обърни се..."
Но пак те губя в нощта.
© Цвети Тошева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
