Сърцето дави се в сълзите
на гроба на мечтите -
потъпкахме ги с теб.
Иска ни се още да ги има,
но умират с всеки ден.
Какво остана ни, не зная вече,
иска ни се да е обичта,
но уви, разбирам тази вечер -
това ни е последната мечта.
Искам да заплача, да извикам,
да се вкопча в любовта.
Без нея няма да съм жива,
ще се скитам из дъжда.
Дори тогава пак ще имам сили
само, за да изрека:
"Недей да тръгваш, обърни се..."
Но пак те губя в нощта.
© Цвети Тошева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
