pavka44 (Павлина Иванова)
1 55

25.07.2019 г., 13:17

Объркано

Поезия » Гражданска

892 0 0

Объркано

Облаци неканени,

изгрева ни скриха...

Ветрове настръхнали,

с мощен глас завиха...

Мрак ни хитро дебне,

тайно се промъква

и без да се усетим,

нещо ни отмъква...

Свят зъл, настръхнал,

е с луди крачки тръгнал

от изтока към запад...

И чакаме отново

пак слънце да огрее,

за да оцелеем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0