24.02.2010 г., 23:37

Объркано любовно

868 0 0

Сърцето ме боли от обич и от мъка.

Не знам дали съм истински ранима.

Какво ли да направя

            и как ли да избягам?

Не мога да забравя,

а ти на взаимност се надяваш.

Мълчаливо се усмихваш.

Телата ни се движат във едно...

А може би не трябва?

Не мога и не искам -

            да бъда с теб...

Какво?

Какво ми казваш...

Разбирам...

А може би не трябва?!

Сърцето ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...