30.09.2008 г., 11:17

Объркано стихотворение

851 0 11
ТИ ли си?... Не?... А кой?
АЗ?... И там ли всъщност МЕ има?
Тук навярно съм ТОЙ!
Значи ставаме трима.

ТИ и ТОЙ щом са АЗ,
значи Аз ще съм ВИЕ...
Много сме в този час.
Къде от НАС да се скрия?

Я по-добре покажи
на ТОЙ, че АЗ съществувам...
ТЕ не вярват на ТИ?...
АЗ истини само жадувам...

ВИЕ повярвайте в НАС.
НИЕ ще бъдем смирени.
ТЕ са душевният глас.
Значи живеят за МЕНЕ.

ТИ си едно отражение.
С камък, на пясък ще станеш.
Нека съм ТВОЕ знамение -
само при МЕН да останеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...