30 сент. 2008 г., 11:17

Объркано стихотворение

852 0 11
ТИ ли си?... Не?... А кой?
АЗ?... И там ли всъщност МЕ има?
Тук навярно съм ТОЙ!
Значи ставаме трима.

ТИ и ТОЙ щом са АЗ,
значи Аз ще съм ВИЕ...
Много сме в този час.
Къде от НАС да се скрия?

Я по-добре покажи
на ТОЙ, че АЗ съществувам...
ТЕ не вярват на ТИ?...
АЗ истини само жадувам...

ВИЕ повярвайте в НАС.
НИЕ ще бъдем смирени.
ТЕ са душевният глас.
Значи живеят за МЕНЕ.

ТИ си едно отражение.
С камък, на пясък ще станеш.
Нека съм ТВОЕ знамение -
само при МЕН да останеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...