Обърканото

Светлината е тъмна, шумът е тих

Слънцето е мокро, водата изгасих

Върхът е долу, далечината тук

Облаците твърди, дъждът е сух

Птиците пълзят, влечугите летят

Цветята грозни, бурени цъфтят

Бавно бързам, вечността изтича

Студа ме топли, различното прилича

Объркано е всичко в моето съзнание

Караш ме да мълча на всеослушание

Тихичко крещя своето признание

Ти си обекта на моето желание

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ceci4 (ПрОРОК)

2013-09-26T23:12:42+03:00

Балада за конкурса в Блоа. Мерси, намерих го и много ми беше интересно заради общата идея, но "баладата" е доста по-задълбочена. Поздрав!
Tzeck (Цветозар Цаков)

2013-09-25T15:10:16+03:00

Добро. Напомня ми на едно много силно стихотворение на Франсоа Вийон, което Епизод преди около две десетилетия възпяха в парчето "Обратни истини". Оригиналът се казва "Балада за конкурса в (забравих името на селището)". Мисля, че ще ти хареса, ако успееш да го намериш. Подобни забежки имам и аз тук (ако ти е интересно): http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=259303
Sanvali (Санвали)

2013-09-25T10:15:53+03:00

Дните ни изтичат...вечността си е вечност..Поздрави, харесах и оценявам!