Обърканото

Poetry » Love

920 0 3

Светлината е тъмна, шумът е тих

Слънцето е мокро, водата изгасих

Върхът е долу, далечината тук

Облаците твърди, дъждът е сух

Птиците пълзят, влечугите летят

Цветята грозни, бурени цъфтят

Бавно бързам, вечността изтича

Студа ме топли, различното прилича

Объркано е всичко в моето съзнание

Караш ме да мълча на всеослушание

Тихичко крещя своето признание

Ти си обекта на моето желание

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ceci4 (ПрОРОК)

Балада за конкурса в Блоа. Мерси, намерих го и много ми беше интересно заради общата идея, но "баладата" е доста по-задълбочена. Поздрав!

2013-09-26T23:12:42+03:00
Tzeck (Цветозар Цаков)

Добро. Напомня ми на едно много силно стихотворение на Франсоа Вийон, което Епизод преди около две десетилетия възпяха в парчето "Обратни истини". Оригиналът се казва "Балада за конкурса в (забравих името на селището)". Мисля, че ще ти хареса, ако успееш да го намериш. Подобни забежки имам и аз тук (ако ти е интересно): http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=259303

2013-09-25T15:10:16+03:00
Sanvali (Санвали)

Дните ни изтичат...вечността си е вечност..Поздрави, харесах и оценявам!

2013-09-25T10:15:53+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0