Обърканото

Светлината е тъмна, шумът е тих

Слънцето е мокро, водата изгасих

Върхът е долу, далечината тук

Облаците твърди, дъждът е сух

Птиците пълзят, влечугите летят

Цветята грозни, бурени цъфтят

Бавно бързам, вечността изтича

Студа ме топли, различното прилича

Объркано е всичко в моето съзнание

Караш ме да мълча на всеослушание

Тихичко крещя своето признание

Ти си обекта на моето желание

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ceci4 (ПрОРОК)

2013-09-26T23:12:42+03:00

Балада за конкурса в Блоа. Мерси, намерих го и много ми беше интересно заради общата идея, но "баладата" е доста по-задълбочена. Поздрав!
Tzeck (Цветозар Цаков)

2013-09-25T15:10:16+03:00

Добро. Напомня ми на едно много силно стихотворение на Франсоа Вийон, което Епизод преди около две десетилетия възпяха в парчето "Обратни истини". Оригиналът се казва "Балада за конкурса в (забравих името на селището)". Мисля, че ще ти хареса, ако успееш да го намериш. Подобни забежки имам и аз тук (ако ти е интересно): http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=259303
Sanvali (Санвали)

2013-09-25T10:15:53+03:00

Дните ни изтичат...вечността си е вечност..Поздрави, харесах и оценявам!