Иронично говорим,

а стрелките не се спират.

Времето да преборим,

на думи само опитваме.

Но часът отминава,

след него и нов, и така до безкрай,

денонощна, романтична представа

кроя - за измислен рай.

Да оцелея и този ден,

да преговарям със времето,

ще опитам, макар и ранен,

от на бръмченето бремето.

Да, като човек говоря -

търсещ смисъл, безутешен,

но отново не знам що да сторя,

за да се съхраня успешно.

8.02.2009г.