8 feb 2009, 23:11

Объркване

689 0 1

Иронично говорим,

а стрелките не се спират.

Времето да преборим,

на думи само опитваме.

 

Но часът отминава,

след него и нов, и така до безкрай,

денонощна, романтична представа

кроя - за измислен рай.

 

Да оцелея и този ден,

да преговарям със времето,

ще опитам, макар и ранен,

от на бръмченето бремето.

 

Да, като човек говоря -

търсещ смисъл, безутешен,

но отново не знам що да сторя,

за да се съхраня успешно.

 

8.02.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....