Объркване
685
0
1
Иронично говорим,
а стрелките не се спират.
Времето да преборим,
на думи само опитваме.
Но часът отминава,
след него и нов, и така до безкрай,
денонощна, романтична представа
кроя - за измислен рай.
Да оцелея и този ден,
да преговарям със времето,
ще опитам, макар и ранен,
от на бръмченето бремето.
Да, като човек говоря -
търсещ смисъл, безутешен,
но отново не знам що да сторя,
за да се съхраня успешно.
8.02.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
