OCD
Естествено, че няма да усетиш,
не трябва да вървиш по тази пътека,
ти имаш мечти да гониш смели,
ти трябва да ги гониш с душа лека.
Остави ме мен да пълзя бавно
по моя стръмен път,
остави ме да кървя славно,
докато раздира ме свирепо всеки ръб.
Остави всяка тежка мисъл
на необятния ми мозък,
остави всеки демон, скрил се
да не излиза от мен, каквото и да коста.
Нека страдам, нека страдам
за тези, за които няма кой,
нека всяка искрица, всеки пламък
са за тези, дето обичам, покой.
Вземи, каквото има,
вземи, не ме жали,
всяка дума, всяка песен, всяка рима,
вземи, няма да ме боли.
И накрая ще напусна тихо,
ще напусна този мръсен свят,
но в тебе никога
не ще да спра да дишам,
никога не ще да спра в сивото
да внасям цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Илиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Да не се бърка с любов. Тя не боли и не носи болка никому. Поздрав!