ДаянаАтанасова.1 (Даяна Илиева) ДаянаАтанасова.1 (Даяна Илиева)
1 12
Dec 11, 2025, 3:07 PM

OCD

  Poetry
106 0 1

Естествено, че няма да усетиш,

не трябва да вървиш по тази пътека,

ти имаш мечти да гониш смели,

ти трябва да ги гониш с душа лека.

 

Остави ме мен да пълзя бавно

по моя стръмен път,

остави ме да кървя славно,

докато раздира ме свирепо всеки ръб.

 

Остави всяка тежка мисъл

на необятния ми мозък,

остави всеки демон, скрил се

да не излиза от мен, каквото и да коста.

 

Нека страдам, нека страдам

за тези, за които няма кой,

нека всяка искрица, всеки пламък

са за тези, дето обичам, покой.

 

Вземи, каквото има,

вземи, не ме жали,

всяка дума, всяка песен, всяка рима,

вземи, няма да ме боли.

 

И накрая ще напусна тихо,

ще напусна този мръсен свят,

но в тебе никога

не ще да спра да дишам,

никога не ще да спра в сивото

да внасям цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Илиева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Много добро описание на поставената диагноза в заглавието! Научих нещо ново-не знаех, например, че в страдащите от това състояние има и нарцисизъм. Все забравям, че има и подчинен тип нарцисти, а не само доминиращи. Много е странна комбинацията-хем да пълзиш като охлюв, хем да се мислиш за единственото слънце, което внася цвят в някого. И че без теб животът му е сив. Тъжно. Много тъжно ми става, когато виждам липсата на любов като себелюбов на първо място и след това към друг. И не мога да разбера-защо, когато опарим ръката си в огън например я дърпаме светкавично, а раните си отвътре носим понякога и до живот.. Да задържиш болката след любовта, вместо нея не носи утеха, не я връща, не носи нищо добро като цяло, защото само липсата и като себелюбов боли. Боли от празнотата, която никой друг не може да запълни. А болката уж от любов е осъзнаването, че си имал нещо стойностно, но си го изгубил-една малка Кармичка. Да не се бърка с любов. Тя не боли и не носи болка никому. Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0