15.07.2017 г., 23:42

Оцелях

Поезия » Философска

844 4 8

Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.

Исках. И следвах. Наивно. Без граница.
Открих светове. Непознати. Красиви.
Борех се с хора и обстоятелства...
Но вече останах без сили...

Отнеха ми всичко... Убиха надеждата...
Убиха детето, което мечтае...
Очите са празни... Главата е сведена....
Сега съм робот, който мачка и гази...

Отдавна не чувствам! Руша! Без причина!
Разбивам сърца! И провалям животи!
Милост ли търсиш? Та аз съм машина!
Не плача... Не бягам... И нямам обноски...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Силни стихове, Иванина! Но се надявам следващата ти творба да не е толкова мрачна! Поздрави!

2017-07-17T18:53:07+03:00
thedac (Димитър Драганов)

От кога те подтиквам да дебютираш, сестричке! Талантливата ти натура няма да остане незабелязана. Това е мястото, в което ще срещнеш искрени мнения. Тук ще оценят това, което оставяш след себе си. Силен старт! Пожелавам ти още много успехи!

2017-07-17T14:28:25+03:00
И.Д. (Иванина Драганова)

Благодаря на всички за подкрепата и милите думи!

2017-07-17T14:23:56+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много хубаво пишеш!

2017-07-17T12:00:07+03:00
АлексейорданоВ (Алекс)

Както се казва на "чист" български с американски акцент - уау! Мноого мрачна, разрушителна е втората част... но ми харесва!
*****

2017-07-17T11:04:52+03:00