И.Д. (Иванина Драганова)
2 1
15.07.2017 г., 23:42 ч.

Оцелях 

  Поезия » Философска
554 4 8

Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.

Исках. И следвах. Наивно. Без граница.
Открих светове. Непознати. Красиви.
Борех се с хора и обстоятелства...
Но вече останах без сили...

Отнеха ми всичко... Убиха надеждата...
Убиха детето, което мечтае...
Очите са празни... Главата е сведена....
Сега съм робот, който мачка и гази...

Отдавна не чувствам! Руша! Без причина!
Разбивам сърца! И провалям животи!
Милост ли търсиш? Та аз съм машина!
Не плача... Не бягам... И нямам обноски...

© Иванина Драганова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силни стихове, Иванина! Но се надявам следващата ти творба да не е толкова мрачна! Поздрави!
  • От кога те подтиквам да дебютираш, сестричке! Талантливата ти натура няма да остане незабелязана. Това е мястото, в което ще срещнеш искрени мнения. Тук ще оценят това, което оставяш след себе си. Силен старт! Пожелавам ти още много успехи!
  • Благодаря на всички за подкрепата и милите думи!
  • Много хубаво пишеш!
  • Както се казва на "чист" български с американски акцент - уау! Мноого мрачна, разрушителна е втората част... но ми харесва!
    *****
  • Хареса ми маниерът ти на писане - кратки глаголни изречения, наситени с действие.
  • Харесах.
    Добре дошла
  • "Очите са празни... Главата е сведена....
    Сега съм робот, който мачка и гази..."

    Цената на оцеляването убива романтиката, уви...
    Харесах. Аплодисменти !
Предложения
: ??:??