Оцеляване
не в тихите слова,
не в нежни цветове,
не в любовните копнежи.
Оцелявам
като на война
между куршумите,
прикривайки гърба си.
Родени
от надежди в съня
оставям в мислите безсънни
остаряло щастие, мечта...
Падаме
и ставаме отново,
но никога на колене,
може би единствено пред себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени