2.09.2008 г., 11:01

Оцеляване

744 0 7

 

Забравила съм как да те обичам,
а да те мразя страшно ме боли.
Загубих се от толкова отричане -
сълзата ми остана без очи.

Пребродиха ме многобройни пътища,
мъгла погълна само твоя път.
Нащърбена душата ми - насъщната -
крещеше от разпънатия кръст.

Разнищих се от много (не)обичане.
Неверница - във вярност се кълнях.
Обличаше ме всяко разсъбличане.
Загубих се, но всъщност оцелях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...