2.09.2008 г., 11:01

Оцеляване

745 0 7

 

Забравила съм как да те обичам,
а да те мразя страшно ме боли.
Загубих се от толкова отричане -
сълзата ми остана без очи.

Пребродиха ме многобройни пътища,
мъгла погълна само твоя път.
Нащърбена душата ми - насъщната -
крещеше от разпънатия кръст.

Разнищих се от много (не)обичане.
Неверница - във вярност се кълнях.
Обличаше ме всяко разсъбличане.
Загубих се, но всъщност оцелях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...