22.03.2022 г., 13:26

Оцеляване

529 0 0

 Оцеляване

 

 

Оцеляваме трудно в тежки дни,

остаряваме бавно с побелели коси.

В един живот изпълнен с борба,

с малко радост и повече тъга!

 

Оцеляваме трудно с наведена глава,

в борба за хляба на нашите деца.

Тук борим се в красивата ни страна,

нашата мила родина, нашата България.

 

Оцеляваме заедно тук с нашите деца

и те като нас водят своята борба.

Останали сме тук в милата татковина,

не я изоставихме, някои хора го направиха.

 

Оцеляваме и даваме на свойте деца примера,

да се борят и останат тук в своята страна.

Защото техният корен е в българската земя,

тук те са родени, тук растат и ще продължат рода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...