Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
4.02.2012 г., 22:55 ч.

Оцеляване 

  Поезия » Любовна
1376 0 18

Оцеляхме отново. След поредния глупав дуел.

След една камара разпилени и къси мълчания.

Всеки сляпо си вярваше и усърдно се беше заел

да превърне очите на другия в нямо страдание.

 

Всеки правеше списъци с куп непризнати вини,

с изневери, които дори не изглеждат възможни,

а очите тъмнееха, сякаш са тъжни луни

и прехапваше устните гняв - като вятър тревожен.

 

Оцеляхме отново. И заспахме, обърнати с гръб.

Сутринта ни събуди една разцъфтяла усмивка.

Просветляха луните и вятърът беше беззъб.

Сутринта ни събра топлината на мека завивка.

 

И забравили снощния глупав, измислен дуел,

си създадохме приказка, пълна с щастливи мълчания.

Всеки сляпо си вярваше и усърдно се беше заел

да превърне очите на другия в нямо желание.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??