Оцеляхме отново. След поредния глупав дуел.
След една камара разпилени и къси мълчания.
Всеки сляпо си вярваше и усърдно се беше заел
да превърне очите на другия в нямо страдание.
Всеки правеше списъци с куп непризнати вини,
с изневери, които дори не изглеждат възможни,
а очите тъмнееха, сякаш са тъжни луни
и прехапваше устните гняв - като вятър тревожен.
Оцеляхме отново. И заспахме, обърнати с гръб.
Сутринта ни събуди една разцъфтяла усмивка.
Просветляха луните и вятърът беше беззъб.
Сутринта ни събра топлината на мека завивка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up