Нали съм дъжд, дойдох да те облея,
по клоните ти нежно да се стичам,
със корените ти дълбоки да се слея -
Пристигам и със облаците тичам.
Приличат те на пухена завивка,
а всъщност са ми дрехите, който
ще сваля и без тяхната обвивка
ще дойда, за да те заситя.
Нали ме чакаш жадна и копнееща,
защото си без мен изгубена -
Пристигам със усмивка капкопееща
разхлаждащ те след дните въглени.
Ще те разлистя и след мене ще цъфтиш,
ще дам в живота ти аз новото начало!
Над теб се спускам - погледни нагоре, виж,
но всъщност галя вече твойто тяло...
14.07.2023.
___
Вдъхновено от стихотворението "Гора съм" на iren5 в "Откровения".
Благодаря сърдечно на Ирен за вдъхновението.
© Георги Каменов Всички права запазени