monynikolov (Симеон Николов)
22 110
20.12.2007 г., 20:27 ч.

Очакване 

  Поезия
1092 0 14

 

Ако превърнеш се в дете,

погледнеш и отново заобичаш слънцето,

протягайки към него две ръце,

докосвайки деня започващ рано,

и понесеш душата си нагоре

окъпана във утринна зора,

измиваш бързо в нея стона

и болката от минали дела,

които парят и смущават те понякога,

когато сам оставаш през нощта

и дълго вслушваш се във вятъра,

нашепващ и навявящ ти вина.

И луташ се, врати отваряш,

затваряш, но остава самота

и бавно, тихо преминаваш

по улица наречена "Тъга".

Тогава чакаш търпеливо слънцето,

не бързаш, векове стоиш така...

Застанал на ръба очакваш утрото,

а долу стеле се мъгла.

Мъгла... предвестник е на утрото,

макар "студена, лепкава и зла".

Очакваш кротко и смирено утрото,

душата ти жадува светлина...

 

 

© Симеон Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...душата ти жадува светлина...
    стана ми светло на душата.
    с много обич за теб, поете.
  • Чак сега се сетих от къде са ми познати дългите изречения.
    Само че малко се притеснявам да кажа името на автора. Един негов герой цяла вечност се чуди да бъде или да не бъде...
    Обаче и на него му се е получило много добре...

    Весели празници, Мони!!!

  • Добре дошъл, Симеон!

    Стих, като един дъх! Хареса ми!
    Поздрав.
  • Това не е истина...
    Да знаеш, че изречение, дълго половин стихотворение, не винаги е добра идея. Възбужда критики. Вeрвай ми...
    Обаче на теб ти се е получило много добре.
    Действай!
  • Хубаво пишеш! Поздравления!
  • Добре дошъл! Невероятен дебют, БРАВО. Много ми е близка поезията ти
  • Прочетох те на един дъх!Разкошен стих!Добре дошъл и успех!
  • Поздрав и от мен!!!Отличен!!!
  • Добре дошъл! Страхотно е, моного ми хареса... Близо до моя стил на писане - поне така си мисля. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Чудесен стих в очакване на утрото !!!
    Добре дошъл от мен !
    Поздрав !
  • Все пак...винаги живеем в очакване на слънцето.На мен ми хареса...
  • Колко му е - няколко века да почака човек на улица "Тъга". Нищо и половина. Ама какво да прави - ще чака докато се вдигне мъглата. Поздрав за интересната идея.
  • Браво:>>>
  • Страхотен стих!Поздравявам те
Предложения
: ??:??