Във този град със улици, коитовсе още помнят твоите следи,витрините поглеждат дяволито,във тях да се огледаш ти.
Морето те очаква на брега сии помни колко го обичаш ти,вълните се разбиват в яроста си,че всичко е отминало, уви.
А люлката, в която ме люлееше -притихнала, студена, сякаш спи.В косите нишки сребърни белеят,но все очаквам да се върнеш ти.