4.06.2008 г., 11:55

Очакване

1.9K 0 8

Очакване

 

Пет минути.

Безмълвни погледи.

Страст и целувки

са ни достатъчни.

 

Сърцата да си спомнят

заедно ритъма,

да забият лудо

и кръвта да кипне.

 

Да се размие

времето

на дългата раздяла,

да се върне

уханието

и да бъдеш моя цяла!

 

Дългите месеци

ще ни се сторят секунди.

Думите неизречени

като водопад ще излеем.

 

Ще премерим после силата

на любовта ни, милата!

На шестата вечер ще зная

ще липсвам ли

от тук до края!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът!
    Поздрави!
  • Ех...че хубаво...много обич ти желая...!
    прекрасен стих...светъл...
  • Не се шегуваш То си е така или става или не. Поздравявам те!
  • Ще премерим после силата
    на любовта ни, милата!
    На шестата вечер ще зная
    ще липсвам ли
    от тук до края!

    леле страхотен край...разтърси ме!

  • Както винаги!!!! При истински чуства времето на раздялата се размива с първия поглед, и с първия допир! От личен опит го знам!!!
    Поздрав!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...