В очите ми сълзи не се прокрадват вече,
отдавна свикнали са да не плачат те,
но ти си днес от мен далече...
и тихо стене моето сърце.
Минават дните тъй безсмислено без тебе,
щом твоите очи не срещам аз.
Стоя на място, сякаш не минава време,
броя и нощите... и дните във захлас...
Аз зная - ще се върнеш скоро,
с целувка ти леда ще разтопиш.
Ще блесне слънцето отново на лицето
и мрака в мене ти ще победиш...
© Ивелина Станева Всички права запазени