Очакване
Очакване
Вятърът разпръсна и последната ми обич,
хукна през полето с нея надалеч.
Аз останах тиха, малка и самотна,
сякаш съм ненужна, непотребна вещ.
Ти къде си? Тук ли си?
Там ли си? Кажи ми!
Търся те отдавна -
пътя покажи ми!
Вятърът отвя
останалото в мене.
Празно е сърцето ми,
чака да го вземеш.
Нека любовта ти
пак да ме затопли.
Нека скрия чувствата
и потънем с теб.
Нека в мен събуди
запустели вопли
нежното ми, тъжно,
мъничко сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
