15.10.2011 г., 9:20 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
635 0 2

Очакване

 

Вятърът разпръсна и последната ми обич,

хукна през полето с нея надалеч.

Аз останах тиха, малка и самотна,

сякаш съм ненужна, непотребна вещ.

 

Ти къде си? Тук ли си?

Там ли си? Кажи ми!

Търся те отдавна -

пътя покажи ми!

 

Вятърът отвя

останалото в мене.

Празно е сърцето ми,

чака да го вземеш.

 

Нека любовта ти

пак да ме затопли.

Нека скрия чувствата

и потънем с теб.

 

Нека в мен събуди

запустели вопли

нежното ми, тъжно,

 мъничко сърце.

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??