Очакване
Вятърът разпръсна и последната ми обич,
хукна през полето с нея надалеч.
Аз останах тиха, малка и самотна,
сякаш съм ненужна, непотребна вещ.
Ти къде си? Тук ли си?
Там ли си? Кажи ми!
Търся те отдавна -
пътя покажи ми!
Вятърът отвя
останалото в мене.
Празно е сърцето ми,
чака да го вземеш.
Нека любовта ти
пак да ме затопли.
Нека скрия чувствата
и потънем с теб.
Нека в мен събуди
запустели вопли
нежното ми, тъжно,
мъничко сърце.
© Яна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
