29.03.2013 г., 19:25

Очакване

688 0 0

Сърцето ми – разстроена китара,

се бори между разум и душа,

не може да преглътне изневяра,

не иска да приеме самота.

Оглежда се безпомощно и чисто,

 светът около него е студен,

не приласкава и дори не мисли,

гневи се като звяр ранен.

В  такава джунгла трудно оцеляваш

и няма кой да трогнеш със сълзи,

или внезапно другите  нападаш,

или жестоко тебе те боли.

Сърцето ми, за обич зажадняло,

във този век на  срам и суета,

очаква на една любов началото,

което да му върне радостта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...